неделя, 28 април 2013 г.

Как ми идват идеите

Преди две години си купих машина за плетене, на някои места видях, че я наричат “мелница”. Бях много ентусиазирана и започнах да плета разни неща от прежди, които ми бяха останали. Реших да пробвам и да изплета чанта. Получи се, но не ми хареса. Е, какво да ми хареса парче плетена лицева плетка в бозав цвят? Реших, че трябва да я освежа с нещо и дълго време не ми идваше нищо на ума. Разглеждайки из Интернет различни плетки, попаднах на плетене с пръсти и ми се стори доста интересно. Така след два дни се събудих с идея за плетената ми чанта. Ето какво се получи най-накрая.

9

Имах и други останали кълбенца с прежди и си изплетох още една чанта, но този път на фуркет /вилка/. За съжаление не ми достигна прежда за по-дълга дръжка, но аз и така си я харесвам.

10

После се запалих по плетене с тунизийска кука, видях пак из нета различни модели и се вдъхнових да си изплета и аз още една чанта. Ето какво се получи:

6

Когато си разхождам кучето, винаги трябва да си нося ключовете, телефона и торбички, но не всяка моя дреха има джобове, а и те увисват от тежестта, затова реших да си изплета малка чантичка, в която всички тези атрибути да се побират.

2

И така, мятам я през рамо и… на разходка. Нея също я плетох с тунизийска кука.

На машината за плетене измайсторих цял куп двойни шапки и шалове. Цяла зима близките ми хора се топлиха с тях, а и аз също. Става много бързо – една хубава топла шапка се плете за 20-30 минути. /готова за слагане на главата/. Един дълъг двоен шал се плете за около 45-60 минути. На тази машина си изплетох две-три блузки с 3/4 ръкави, а успях да си изплета и един топъл вълнен клин; на малкия ми син един пуловер без ръкави, а на снаха ми чудесен вълнен пуловер. Важното е човек да има желание да прави нещо. Тогава нещата винаги се получават!

Няма коментари:

Публикуване на коментар